Blog categories

Comments

Добре дошли в 31 СУЧЕМ – Средно училище за чужди езици и математика

badge-horizontal-transparent-u4a-se
cambridge-assesment
deutsches-shprahdiplom
Новини
Полезни връзки
Сигурност, безопасност
Спорт, изкуство, наука
Признание, благородство, история

Брой показвания: 547,061 

Среща на вечни олимпийски легенди с учениците на 31 СУЧЕМ

Между занималнята и уроците по български език и литература, музика и математика – пред два класа третокласници от столичното 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“ се отвори учебникът на живота. И се спря на страница със златни букви. Спря се на тази, на която са изписани българските спортни успехи.

А две от вечните ни олимпийски легенди Даниел Петров (бокс) и Диана Йоргова (спортна стрелба) застанаха пред погледите на децата в целия си блясък от плът, кръв и скъпоценни метали. Последното, разбира се, бяха медалите им.

„Взел съм само най-ценните“, споделя Пинчера, олимпийският шампион от Аталанта 1996 в бокса в категория до 48 кг, докато подрежда на чина един пълен плик.

Диана Йоргова също е донесла „само най-интересното по преценката на мама“. Толкова е пълен шкафът с медалите, че среброто от Игрите в Атланта даже не е намерено…

Бившата шампионка отговори на много въпроси на децата – с такъв авторитет и спокойствие, с каквите се печелят титли. Но когато един от третокласниците попита: „А колко са медалите ви?“, настана мълчание. Помогна му съученик: „Безброй!“.

Математиката, мили деца, обаче е точна наука и отличията на всеки атлет имат брой. Но твърдението, изказано в подсказката, със сигурност не е далеч от истината.

Даниел Петров пък така увлекателно и истински разказваше за миналото, че присъстващите възрастни насищаха историите за онези времена с лични спомени.

„Ако решите да се отдадете на спорта, трябва да си го обичате. Да сте постоянни и дисциплинирани. Но да не забравяте и училището“, посъветва третокласниците шампионът.

Времето неусетно излиташе през отворения прозорец в класната стая. Изнизваше се и урокът по живот, спорт и отдаденост на България. Беше време за край.

След нормален учебен час, вероятно на вратата щеше да има навалица от деца. Но вместо това учителите ги подканяха да станат и да поемат по коридорите към другите си задължения през учебния ден.

Наложи се да го правят няколко пъти.

Децата просто не ги чуваха, докато нанизваха ръкавиците на Петров, кичеха се с медалите на Йоргова, а плакетите ѝ преминаваха от ръка на ръка. Други се прегръщаха с шампионите и им подаравяха собственоръчно нарисувани картички.

Един незабравим ден в 31-во!

Колко малко им трябва на децата, за да пламне искрата, която после трудно се гаси…

Брой показвания: 454 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

1 × 1 =

Skip to content
This Website is committed to ensuring digital accessibility for people with disabilitiesWe are continually improving the user experience for everyone, and applying the relevant accessibility standards.
Conformance status

Продължавайки да използвате сайта, Вие се съгласявате с използването на бисквитки. Вижте повече

Настройките на бисквитките на този уебсайт са зададени да "позволяват бисквитките", за да ви дадат възможно най-доброто преживяване при сърфиране. Ако продължите да използвате този уебсайт, без да променяте настройките си за бисквитките или кликнете върху „Разбирам“ по-долу, тогава вие се съгласявате с това.

Затвори