В чест на Месеца на книгата и по повод Софийските дни на четенето 11.05 – 24.05, учениците от ГЦО 4 клас, с ръководител Анелия Вълчева, показаха, че освен активни читатели, са и отлични писатели. Те знаят, че в училище има едно вълшебно място, пълно с чудеса. Как стигнаха до този извод, ще разберете , когато прочетете тяхното творение за любовта, състраданието и щастливата развръзка, които могат да се случат само в една библиотека.
„Имало някога една малка училищна библиотека, пълна с интересни книжки за децата. Те често я посещавали, а библиотекарката много им се радвала. Това, което децата не знаели обаче е, че книжките били живи, всичко виждали и чували. Някои гледали доста надменно, защото били най – предпочитани, заради по-новите си лъскави и пъстри корици. Други пък, били овехтели от много четене през годините, кориците им били смачкани, поразкъсани и лепени, а цветовете им отдавна загубили блясъка си. Често въздишали тъжно и си спомняли за хубавите времена, когато също били нови.
Един ден, една от по-старите книги решила, че повече това разделение не може да продължава, все пак и те били мъдри и ценни, изправила се на рафта и казала:
– Искам да бъда четена!
Точно в този момент имало деца в библиотеката и те подскочили стреснато, защото не очаквали такава изненада. Попитали учудено библиотекарката:
– Ама…как така? Книгата говори?!?
Тя ги погледнала замислено, помолила ги да се съберат около нея и им казала:
– Да, ученици! Говорят. Не съм ви казвала досега, защото им
обещах да пазя тази тайна, но сега виждам, че имат нужда от вас. Книгите са купени от една вълшебна книжарница. Когато ги четете, те ви пренасят в един друг свят – на приключения и фантазии. Това им дава силата да говорят. Те съдържат и частици от душите на хората, които са ги написали, а това ги прави вечно живи. Но когато никой не ги поглежда, стават тъжни и губят желание да говорят.
Всички книги, с изключение на една , вече бърборели развълнувано. Тази, която мълчала, стояла в края на един рафт, отделена от другите. Била плътно затворена и недружелюбна. Едно момиченце, впечатлено, че тя мълчи, я взело и я отворило рязко. Всички ахнали. Буквите и картинките се превърнали в мъгла и изчезнали, а самите страници останали мрачни и сивкави. Тя подскочила и се върнала на рафта, като мърморела сърдито, че не желае да я докосват. Добрата книга веднага започнала да убеждава мрачната, че трябва да е позитивна, да се радва на децата, да бъде по-отворена към малките читателите. Децата се приближили заинтригувано, слушайки ги. Мрачната книга, се поогледала, поразпърхала страници, свила ги отново сърдито, но проговорила:
– Някога и аз бях млада, хубава, с лъскави корици. Децата постоянно посягаха към мен, разлистваха ме и ме четяха. Някои от тях ме пазеха, но имаше ученици, които ме дърпаха ужасно, късаха страниците ми, разливаха върху мен сок и вода, цапаха ме… – за да потвърди думите си открехнала леко страниците си и всички видяли белезите от тормоза, който била преживяла. На всички им станало жал за нея и разбрали, че тя всъщност не била истински лоша, а уплашена и нарочно отблъсквала читатели с поведението си, за да не ѝ се случват повече неприятни неща. Тя била книга с…разбито сърце…
Едно дете се се обърнало към нея:
– Не се страхувай ! Ние няма да ти навредим! Обещаваме да те пазим и да те уважаваме! Позволи ни да разгърнем страниците ти с любов и внимание!
– Как мога да ви вярвам? – попитала книгата.
– Трябва да бъдеш смела и да послушаш сърцето си. Довери ни се! Нека опитаме! – отвърнали всички – деца и книги.
Поразмърдала се книгата, погледнала ги навъсено, но в очите ѝ вече се четяла искрицата на надеждата. Другите книги я заобиколили и я окуражили. Постепенно страниците започнали да се разтварят. Изведнъж започнали да изсветляват, докато станали чисти и бели. Децата я взели внимателно, сложили я на масата, библиотекарката им дала материали, с които да я облепят и подвържат. Когато свършили, тя вече изглеждала толкова красива, че на корицата ѝ грейнала широка усмивка. Вече не била страшна, а излъчвала топлота и доброта.
Библиотекарката била много доволна, усмихната се обърнала към малките ученици:
– Мили деца, остана още нещо, което трябва да направите. За да може нашата приятелка да бъде истински щастлива, ще трябва да запълните страниците ѝ.
– Да! – зарадвали се децата. – Нека да измислим наша приказка и да нарисуваме картинки към нея!
Настанили се около голямата маса и започнали да споделят идеи, а библиотекарката ги записвала. Така започнала нова история – на доброта и любов към книгите. Когато била готова, по вълшебен начин страниците на книгата се изпълнили с букви и красиви илюстрации.
Мили деца, грижете се за книгите и ги обичайте, независимо дали са стари или нови! Те са събрали и ни предават мъдростта на вековете. Пазете сърцата им, а те ще се грижат за вашите и ще обогатяват умовете ви!
Ваша, Лукреция Йорданова,
библиотекар на 31 СУЧЕМ „Иван Вазов“
